Така бе озаглавена серията образователни концерти на клавирното трио Дивертименто и поетесата Мария Донева. В триото участват Грациела Панайотова – цигулка, София Радилова – виолончело и Иван Керековски – пиано. А концертите имат съвсем простичка, наглед, структура: Донева чете свои стгихове (за незапознатите уточнявам, че стиховете й са насочени предимно към деца) и в края на всеки от тях насочва към следващата музикална пиеса, която триото изпълнява. Пиесите са от най-популярен репертоар, свързан с годишните времена. Те са не по-дълги от 3 минути и са аранжирани за клавирно трио. Композиторите са Вивалди и Шуман, Рахманинов, Глазунов и Чайковски, Големинов, Пиацола и Йохан Щраус. Имената им и заглавията на пиесите се изписват на видео стена над сцената. За да ги прочетат възрастните и да ги напомнят на малките. Видеото е пределно изчистено, без слайд-паради и кичозни шарении, разсейващи вниманието и отнемащи концентрацията на децата върху музиката. Концертът (16.10.) върви като добре премислен и артикулиран разговор, като споделяне на артистите с публиката, която бе предимно детска, предимно в предучилищна възраст. Няма излишни ефекти, които понякога обиждат музикалното съдържание, като го снизяват, няма маскирани артисти, няма големи състави, няма излишни и обикновено набързо скроени, и много несръчни словесни упражнения върху живота на имената от музикалната история. Няма майки, които си споделят рецепти, няма викащи деца. Има тихо, наистина тихо (въпреки невръстните, които бяха по столовете) съпреживяно вслушване в музикалната реч, която идваше от сцената. Има реална концертна атмосфера, внушаваща на малките, че музиката се слуша и когато това се прави, тя може да ти донесе различни, непознати усещания, които дори не можеш да определиш в началото.
Споменах, че структурата на концерта е най-проста, традиционна, без никакви претенции. Но изпълнението на кратките пиеси бе изпипано музикантски, бе поднесено с възможно най-висока отговорност от страна на триото. И тримата са много качествени музиканти, за които това не е халтура, а някакъв тип мисионерство, защото и те виждат накъде върви класическата музикална култура в България и колко е важно музикантът да възпитава публика за нея, след като образователната система отдавна се е отказала да го прави, както трябва. Затова тези музиканти канят, на което се отзовават очевидно по-културни родители, които не искат децата им да стигнат само до куплетните поп-форми, а да им подскажат и да развиват по-нататък вкуса им към един по-различен музикален разказ, по-абстрактен и в същото време дълбоко емоционален и завладяващ. Очевидно, по някакъв начин родителите са подготвили малките, че трябва да слушат какво звучи, че не трябва да говорят, че това, което ще чуят ще им бъде интересно.
“Дивертименто” имат вече опита от концертите си и в градове извън София, и са установили, дори с известно учудване, че те се посещават много и че семействата, които идват да ги слушат споделят необходимостта от подобно преживяване, че то е полезно не само за децата им. Че им липсва живото изпълнение, акустичната класическа музика. Липсва им слуховият опит и възможността да наблюдават как музикантът изтръгва звука от инструмента си и го подарява на залата. Как камерният ансамбъл съчетава тембрите от отделните инструменти и колко различно може да звучи в различните пиеси. Все преживявания, които създават друг вид забавление, друг вид контакт с музиката, в който участва не само долницата, не само телесното. И който оставя различна следа в съзнанието, която го импулсира да продължава да живее с впечатленията от тази жива музикална среща.
Изглежда и в Министерството на културата има движение по въпроса за качеството и степента на музикалното образование, защото точно тази институция е финансирала концертния проект на трио “Дивертименто”. След концерта разбрах, че смятат да продължат – естествено с друга програма, друга тема, стига да бъдат подкрепени. Отдавна е ясно, но фондациите и хората с парите не искат да го разберат, че истинските неща се вършат по-безшумно, без крясъци и хвалби, но с високо качество, с култура и вкус, ефектът от които е много по-дълготраен и реално носи полезен опит, полезно знание. Детската памет е вечна и плодотворна. Особено когато е наситена с подходящия за едно пълноценно развитие висок смисъл.